имам

Bulgaria

Substantiivi

имам m. (objektimuoto: имама, määräinen: имамът, monikko: имами, määräinen: имамите, laskentamuoto: имама)

1. imaami

Liittyvät sanat

• притежавам, владея, съм собственик, държа, имам си, не съм лишен, съдържам, включвам, състоя се, съставен съм, включвам в себе си, овладявам

Verbi

имам

1. olla jollakulla, omistaa
2. pitää jonakin

   Имам го за верен човек. – Pidän häntä luotettavana [ihmisenä].

Makedonia

Substantiivi

	yksikkö	monikko
määräinen	имамот	имамите
määr. proks.	имамов	имамиве
määr. dist.	имамон	имамине
vokatiivi	имаму	имами

имам m. (monikko имами) (laskentamuoto имама)

1. imaami

Verbi

имам

1. yksikön 1. persoonan preesens verbistä има

Serbia

Substantiivi

имам

1. sanan imam kyrillinen kirjoitusasu

Verbi

имам

1. yksikön 1. persoonan preesens verbistä имати

Venäjä

Substantiivi

има́м m.

1. imaami

Taivutus

elollinen	yksikkö	monikko
nominatiivi	има́м	има́мы
genetiivi	има́ма	има́мов
datiivi	има́му	има́мам
akkusatiivi	има́ма	има́мов
instrumentaali	има́мом	има́мами
prepositionaali	има́ме	има́мах